Такава, каквато я обичам!

Понякога забравям да не бързам и пропускам много неща, но това е само понякога…
А друг път отварям очи, отварям широко прозореца и позволявам на аромата на току- що смляното кафе да изпълни дробовете ми. Подпирам се на перваза, за да погледам забързаните минувачи и вероятно бих видяла много такива, но в някой друг град. А тук, тук рядко се срещат забързани хора.

Моята Прага, градът, в който никой не започва работа преди 9!

Е, добре де, почти никой. Тази сутрин аз също не бързам, както обикновено… Поглеждам към пазарчето и виждам спретнати жени с плетени кошници, спрели край пресните понички да се заливат от смях, слънцето ги целува крадешком и се скрива зад блока, за да открадне няколко целувки и от чакащите на спирката хора. Група дечица със светлоотразителни жилетки, следват пъргаво учителката си и усърдно стъпват във всяка локва, която се появи пред тях. А край реката вече е пълно с майки и бащи с колички, въоръжени с хляб, кроасани и кафе. Звънливият глас на децата се слива с квакането на патките и плясъка на крилата на лебедите, които вече са пристигнали за закуска. Малко по- надолу виждам група велосипедисти, които подминават с изключителна прецизност и спокойствие насядалите навсякъде по калдаръмения кей младежи. Наближава обяд, малко по малко децата, кафетата и кроасаните отстъпват място на миризмата на наденички и гъсто чешко пиво.

Вече е обяд, решавам да отида до Вацлавака за едно тиквено лате. На път за там минавам през някакви малки улички и както винаги се губя. Оказва се, че съм стигнала до някаква граднка, в която се вихри фестивал на бразилската култура. Чупя няколко кръшни салса движения, хапвам една фейжоада и продължавам към заветната цел, латето. И ето най- после съм там и се понасям с плавна стъпка надолу, спирайки се пред почти всеки магазин и разливайки щедри количества лате по жилетката си.

Време е да се прибирам. А за вечерна Прага ще разказвам друг път. Днес разходката ми приключва тук. Или почти…

На път към къщи виждам около 10 полицейски буса, 2-3 хеликоптера и няколко полицая на коне. Не, президентът не живее в нашия квартал! Но пък един от големите спортни стадиони се намира точно до нас, та полицейският кордон охраняваше ордата на феновете през целия път от стадиона до метрото, предупреждавайки ги с високоговорител, че ако не се държат прилично и вандалстват, ще има последствия.

 

Еми това е, останете си със здраве!

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s