Пролет

Разцъфна дъхав пак зюмбюлът,

изпълни стаята ми със мечти

и скочи на гърба на вятъра,

надникнал през отворените ми врати.

А после спря се край жасмина,

поднесе нисък реверанс,

изкъпа се във росната трева

и затанцува в цветната градина.

Погали ласкаво детето по нослето,

развърза шала на едно момче

и пак понесъл се на вятъра,

завърна се във моето сърце.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s