Пролет

Разцъфна дъхав пак зюмбюлът, изпълни стаята ми със мечти и скочи на гърба на вятъра, надникнал през отворените ми врати. А после спря се край жасмина, поднесе нисък реверанс, изкъпа се във росната трева и затанцува в цветната градина. Погали ласкаво детето по нослето, развърза шала на едно момче и пак понесъл се на вятъра, завърна се във моето сърце. Continue reading Пролет

Такава, каквато я обичам!

Понякога забравям да не бързам и пропускам много неща, но това е само понякога… А друг път отварям очи, отварям широко прозореца и позволявам на аромата на току- що смляното кафе да изпълни дробовете ми. Подпирам се на перваза, за да погледам забързаните минувачи и вероятно бих видяла много такива, но в някой друг град. А тук, тук рядко се срещат забързани хора. Моята Прага, … Continue reading Такава, каквато я обичам!